неделя, 17 октомври 2010 г.

Какво не знаете за душата си

Душите са това, което ни превръща в човеци на Земята.
Душата притежава неописуемо величие.
Някои животи са толкова трудни, че душата се завръща много уморена. Въпреки процеса на енергийно възстановяване, енергийният ни поток може все още да бъде нарушен.
Посрещането у дома е радостна интерлюдия, особено след живот, в който не сме имали много кармични срещи с най-близките си сродни души.
Ако една душа се е прераждала на Земята още от каменната ера, това не е гаранция за достигнато високо ниво.
Цветовете отразяват степента на напредналост на душата. Снежнобелият цвят е характерен за по-младите души, а с напредъка душевната енергия се сгъстява и преминава в оранжево, жълто, зелено и накрая - в нюансите на синьото. Освен тези индивидуални аури във всяка група има смесици от ореолни цветове, които отразяват характерните особености на всяка душа.
Има хора, които не чувстват присъствието на душата веднага след смъртта, но по-късно ще го усетят. Живите, които са стигнали до фазата на приемане в процеса на скръб, биха получили утеха, като знаят, че хората, които обичат, все още бдят над тях. Но има и такива, които никога не възприемат нищо. Душите не се отказват лесно от нас. Друг начин духовете да ни докоснат е чрез обстановката, свързана със спомените ни. Тези контакти постигат въздействие дори върху съзнания, заключени за всички останали форми на духовно общуване.
Когато безсмъртният характер на душата вече не е обременен от индивидуалния темперамент и химията на последното си тяло, тя е в мир. Душите имат много по-важни занимания, отколкото да се месят в земния живот на хората. В редки случаи някои се чувстват толкова засегнати от проявена несправедливост спрямо тях, че отказват да напуснат астралния земен слой след смъртта, докато не постигнат някакво разрешение. Спиритуалният конфликт на тези души не е тъга, защото сте намерили щастие с друг човек, освен, разбира се, ако сте убили онзи, който ви е обичал, за да живеете с другиго. Единственото голямо предимство, което отпътуващата душа има пред живия, е знанието, че все още е жива и може отново да види всеки, който е означавал нещо за нея. Част от целостта на душите е искреното желание хората, които обичат, да изживеят останалата част от живота си според своята собствена воля. Ако пожелаете някоя душа да дойде при вас, може би ще се случи, но иначе личната ви свобода ще бъде уважена. Освен това онази част от енергията ви, която е останала в духовния свят, винаги ще бъде с тях.
Щом душите губят толкова много отрицателни емоции, когато отново влязат в духовния свят, несъмнено и положителните им чувства претърпяват промени. Например душите изпитват огромна любов, но тя не п­ставя никакви условия на другите за взаимност, защото е отдадена безрезервно.
Между душите съществува абсолютна универсална връзка, непонятна за земните. Това е една от причините душите да ни се струват абстрактни и същевременно да са съпричастни с нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар