Призраците - как можем да ги видим

Защо някои хора са способни да чуват звуци, които другите не долавят?
Всеки човек трепти, или вибрира по строго индивидуал­на електромагнитна честота, измервана в ангстрьоми (свет­линни вълни) на секунда. Когато тази честота се покачва или засилва, физическото тяло е невидимо за физическото зре­ние на другите. Ако ли пък честотата намалява и се забавя, физическото тяло отново става видимо за физическото око. Може да се направи аналогия с електрическия вентилатор. Когато вентилаторът е изключен от елек­трическата мрежа и вие го гледате, какво виждате? Кръг. Някои части от този кръг (перките на вентилатора) са от не­прозрачна материя и вие не виждате през тях. През други части от кръга (пространството между перките) виждате доб­ре какво има зад вентилатора. И така... част от кръга се виж­да, а друга част - не. Перките на вентилатора са направени от твърда материя, а пролуките между тях са просто въздух. Ако натиснете копчето за бавно въртене, вентилаторът започва да се върти с определена честота и известно време кръгът изглежда непрозрачен. Нито в един момент не мо­жете да видите през него. После, натиснете ли копчето за бързо въртене, честотата се увеличава и от наглед твърда маса кръгът става сякаш от въздух, където нищо твърдо не пречи да виждате през цялата окръжност. Може да ви се стори зрителна измама, но не е. Това е действителността. Каква е разликата между твърдия кръг на вентилатора, през който не виждате, и празния кръг, през който виждате през цялото време? Скоростта, с която се въртят перките. Тоест, за зрението на физическото око разликата между ви­димото и невидимото е в скоростта, с която предметът -виждан или невиждан - трепти, или вибрира.
Човек, който е в астрална форма - бил той мъртвец, и е напуснал своето тяло, се „върти" така бързо, трепти с толкова много ангстрьоми в секунда, на такова високо равнище на светлин­ните вълни, че обикновеният човек във физическия свят не го вижда с физическото си зрение, затова и астралът е невидим. Понякога свръхчувствителните хора подсъзнателно по­вишават за кратко честотата на своето трептене и виждат с физическото си зрение форми, невидими за останалите, които не притежавате такава фина „настройка". В резултат някои хора са в състояние понякога за много кратко, обикновено само за няколко секунди да „видят призрак". Не е задължително видя­ната от тях астрална форма да е „мъртвец".
Аватарите обаче са способни съвсем съзнателно и пред­намерено да повишават (увеличават) или понижават (намаля­ват) честотата, с която трепти тяхното тяло, и стига до поис­кат, да стават невидими - или видими, за по-малко просветените, трептящи поради това с по-малко ангстрьоми в секунда. За да чуваш звуци с по-висока честота, трябва да притежаваш много чувствителен слух. А да виждаш астрал, трептящ на по-ви­сока честота, трябва да притежаваш така нареченото ясновидство, да си медиум. Някои чуват звуковете с по-висока честота, други виждат образите, трети притежават и двете дарби. Има и случаи, когато някой духовен учител, аватара или гуру се по­явява като „призрак" по своя воля, защото владее честотата си на трептене и може да се явява на хора с чувствителен слух или зрение, а също да изрича думи и да създава звуци, доловими дори за онези, които нямат такъв слух.
В състояние ли са тези същества да местят предмети и да боравят с материята? Да. Астралните същества от всички видове, не са просто плаващи в пространството образи или „отпечатъци" върху ефира. Те са направлявани от астралния Свръхаз (Дух или Висше „Аз") и от все още съще­ствуващия и функциониращ разум и душа - и трите продължават да съществуват и след смъртта на тялото от плът върху което приживе на човека е насложен астралът, така че на вид да съответства напълно на физическото тяло. Една от при­чините призраците да се явяват на определени места е, че все още живият разум и душа са при­вличани към мястото, където са изживели силни емоции, до­като е съществувало тялото от плът. А Свръхазът (Духът или Висшето „Аз") волю-неволю ги следва, макар и често без осо­бено желание.  

Можем ли да променим кармата?

Всяко действие предизвиква отговор. Както положителните, така и отрицателните ситуации в живота ни са причинени от кармата, а също и от общата характеристика на личността. Когато са разбрани добре, кармичните закони обясняват как едно невинно дете може неочаквано да израсте в деспотичен възрастен. Кармичните закони ни помагат да разберем защо някой прекрасен човек има само страдания, а друг с отвратителен характер успява във всичко. Очакваме добрите дела в този живот да дадат добри резултати. Когато това не стане, трябва да се вгледаме в дългия, продължаващ много прераждания процес на човека, за да открием причината.
Макар кармата да контролира всеки аспект от живота ни, важно е да се знае, че човек е в състояние да промени своята карма и да повлияе на начина, по който тя се проявява в настоящето. Смисълът на духовната консултация всъщност е да научи човека как да разреши дадена карма, която се проявява чрез проблемите. Всеки човек се ражда в мрежа от взаимно свързани кармични влияния. Всеки е повече или по-малко подчинен на пет категории карма: лична (индивидуална), семейна, местна, национална и световна. Указанията, давани в една духовна консултация, помагат на човека да намали тежките кармични прояви или напълно да преодолее кармата в някои случаи. Тези указания обикновено са в три насоки: промяна на поведението, молитви и медитация.
Даваните указания и упражнения често са трудни, защото имат за цел да отменят напълно кармата. И всеки човек трябва сам да разреши кармата, която си е създал; той е абсолютно отговорен за нея. Няма леки пътища. Учителят може да му помогне да стигне от точка А до точка Б, но не може да извърши пътуването вместо ученика. Учителите не могат да носят учениците си на гръб от началото до края. Те могат да подскажат посоката, да посочат най-лесния път, но индивидът трябва да направи пътуването сам. Това пътуване води човека до момента, в който чрез емоционално откъсване и размиване той успява да надрасне кармата, въпреки че живее в управлявания от нея свят. Този момент е голяма крачка към състоянието на просветление.
Светът, в който живеем, е едно изпълнено с чудеса място. В бягащите океански вълни постоянно се сменят високото и ниското. Но ние не наричаме високото „добро" и ниското „лошо", а признаваме, че ако ниските места не съществуват като основа, високите също няма да ги има. Върхът на планината не би могъл да съществува без подножието. Цялото се състои от части. Когато схване кармата такава, каквато е, човек осъзнава вътрешната връзка между всички същества. И докато все още е в този свят, може едновременно да преживее и съществуването на по-висшата реалност.

Дни за магии

Според поверията 1 май се отбелязва като Белтан, празник на магьосниците. Той води началото си от римския празник, посветен на богинята на цветята Флора. Този ден е известен като Майски ден. Майските цветя - камбанки, иглики, маргаритки, рози, невен и други съединяват дома със силата на природата. За предпазване от интензивните магически сили, които възникват през този ден, се очертава кръст в ъглите на стаите с орехова пръчка или се обикаля три пъти дома. На този ден не се дава сол на дрег човек, дори подаване на солница, за да не дадете и късмета си.
Балтан отбелязва началото на лятото, когато цялата природа достига до върха на своята енергия и сила. Нощта и денят се считали за опасни за всички, които са неподготвени за това изобилие от вибрации. В този ден е желателно да спите в своя дом.
Друг подобен магичен ден е 21 юни и особено нощта му, когато се правят всякакъв род магии, включително и домашни ритуали. Това е още един празник на огъня. В навечерието му запалете свещи и поддържайте горенето им до полунощ, за да получите успех и благословение на дома. В тази нощ сънищата предсказват. За това е нужно да поставите под възглавницата си бял имел и да запомните съня си. Той ще се сбъдне.
Това е и време за събиране на билки, които ще ползвате в магиите, защото тяхната вътрешна енергия е най-силна именно в този ден. Вечерта преди празника отрежете жасмин и го окачете в дома си, за да го предпазите от мълнии и отрицателни енергии. Ако на мястото, където живеете има скали или големи камъни, положете цветя на най-високия камък с благодарност към силите на природата.
Между другото, когато късате цветя за тази, или някаква друга цел, правете това внимателно, те са живи. И поговорете с растенията и оставете нещо - макар и съвсем мъничко от вашата енергия - в замяна на това, което ще получите.

Откритията – въпрос на ясновидство?

Ключът към неизмеримата сила и неограничените въз­можности се крие в самите вас.
За да развие своите идеи и възгледи за известната си теория на относителността, Айнщайн провел така наречените „експерименти с ми­сълта". При един такъв експеримент той визуализирал представата си за това какво е да яхнеш лъч светлина, като си представил какво ще се получи, ако профучи пок­рай един статичен обект със скоростта на светлината. Зву­чи налудничаво, но серията от математи­ческите уравнения, които написал след това, залегнали в основата на теорията, която по-късно ще стане известна като теория на относителността. Същественото тук е, че той е имал най-напред изживяването, или пътуването, както би се изразил един шаман, и след това е създал урав-нението, което обяснява това, което е прозрял при вът­решното си пътуване. И това далеч не е изолиран случай.
Много велики научни открития са се появили като резултат от ясновидски пре­живявания или проблясък на вътрешно прозрение.
Да взе­мем например Никола Тесла, известен учен и изобретател. Баща му бил убеден, че синът ще поеме по неговия път и един ден ще продължи семейния бизнес, но вселената има­ла по-големи планове за младия Тесла. Един ден той се раз­болял тежко, вдигнал висока температура, която просто го съсипала и близките му очаквали най-лошото. Тогава Ни­кола казал на баща си, че ако има късмета да оживее, вмес­то да поеме неговия бизнес, ще отиде да учи и ще стане ин­женер. Той сънувал как един ден обуздава огромната сила на Ниагарския водопад, като я превръща в електрическа енергия. И наистина, едно от многото му изобретения е така наречената „намотка на Тесла". Тя позволява превръщане­то на енергията на течащата вода посредством задвижвана от водата турбина в електрическа енергия. Така получена­та енергия може да се съхранява дотогава, докато е необхо­димо. Тесла се съвзел от болестта и отишъл да учи в техни­ческо училище, като най-накрая се озовал на работа при Томас Едисон. Един ден, докато хранед на здрачаване гъ­лъбите в парка, Тесла получил видение за огромна, осци-лираща вселена, която е съставена от честотна енергия. Той разработил една от честотите, които наблюдавал в мистичния си сън - онази, която вибрирала с честота шестдесет оборота в секунда. Това напомня ли ви нещо? Естествено, защото това е честотата на променливия ток. Електричеството се свързва най-вече с Едисон и неговата компания „Дженеръл Електрик", но Тесла е човекът, кой­то овладял променливия ток в полза на човечеството.
Друг известен пример за това как един сън или видение се превръща във важно научно постижение е откриването на структурата на бензеновия (бензоловия) пръстен от нем­ския химик Ф. Кекуле. Ето какво разказал по този повод самия Кекуле: „Завъртях стола си към огъня в камината и потъ­нах в дрямка. Пред очите ми започнаха да прелитат отново атомите, върху които умувах напоследък. Вътрешното ми зрение, изострено от многобройните наблюдения на по­добни картини, различи големи структури от променящи се форми. Дълги редове се надигаха заедно от време на време в непрестанно движение, огъваха се и се извиваха като змии - и изведнъж го видях! Една от змиите захапа опашката си и фигурата подигравателно заплува пред очите ми. Събудих се ка­то от проблясък на светкавица. Останалата част от нощта прекарах в работа върху следствията от тази хипотеза." С други думи, Кекуле влязъл в едно променено състоя­ние, видял решението на проблема, който го измъчвал, и когато се върнал в общоприетата реалност, той прекарал остатъка от нощта в работа върху химичната структура, следвайки прозрението си по време на съня. И така напра­вил своето откритие!
Много от научните открития и теории, които сега се смятат за основа на научната мисъл, са резул­тат от сънища, видения или променени състояния на гени­ите, които са получили достъп до дясното полукълбо на мо­зъка или подсъзнанието.

Суеверията действат

Суеверията наистина носят късмет, доказаха германски психолози. Учените от университета на Кьолн направили експеримент с играчи на голф, като казали на половината, че им дават "късметлийска топка". Тази група наистина вкарала с 35 процента повече топки от останалите играчи. Резултатите заинтригуваха много поведенческите психолози, които твърдят, че това изследване дава нова информация за късмета. Активирането на суеверие може наистина да подобри изпълнението. Само да ти кажат, че притежаваш нещо, което носи късмет, е достатъчно да се отрази на постиженията.
Математиците отдавна са доказали ролята на случайността. Това обаче не пречи на много хора да вярват в обратното. 77 процента от анкетираните признават, че са поне малко суеверни, а цели 42 процента - че са много или доста суеверни. Много знаменитости разчитат на талисман. Камерън Диас носи една огърлица с убеждението, че тя помага срещу остаряване. Джули Уотърс е признавала, че е носила въгленче за късмет в чантичката си. Може би най-странно нещо за късмет прави актьорът от филма "Изкупление" Джеймс Макавой. Всеки месец той казва на първия срещнат човек "бял заек", защото баба му твърдяла, че това носи късмет. 

Може ли да съживим човек с мисъл?

Когато човек умира, духът и душата му, облечени в астросом (ефирно тяло), окончателно напускат физическото тяло и влизат в астралния свят. Докато прекарва в този свят човек се нарича елементарий. Ако смъртта произхожда от разрушение на физическото тяло или от повреда на органите му, душата заедно с астросома излизат от тялото по причина на това, че то не е удобно за понататъшното им пребиваване, в този случай няма възможност да се спаси човека, както няма възможност да се задържи вода в пукнат съд.
Понякога обаче смъртта настъпва въпреки жизнеспособността на физическото тяло, защото астросома е отслабнал и не може да накара органите да функционират, при случай на изтощаване, анемия, или защото душата на човека се стреми да напусне тялото, под влияние на известно душевно сътресение. Тогава има още надежда да се съживи човека, особено като се вземе предвид, че в първите часове след смъртта тялото се намира още в летаргия и връзката му с астросома не е още скъсана. За да съживим човека, необходимо е със своята воля да накараш душата му отново да влезе в напуснатото от нея тяло: в същото време да подкрепиш нейния астросом със своя астрален ток.
Мисълта е сила! Трябва да я впрегнем да работи за нас.

Защо идват духовете

Какво представляват полтъргайстите?  Каква роля играят те във Вселената? С каква цел общуват със смъртния?
По-рано са разглеждали подобни случаи като нещо свръхестествено и чудотворно и са ги приписвали на вълшебничеството и магьосничеството. Невярващите ги отнасят към въображението, но откакто спиритичната наука дава ключ за такива явления, стана известно по какъв начин стават и че са естествени явления.
Съществува напълно лъжлива представа за духовете. Те не са отвлечени, неопределени същества, както мнозина си въобразяват, представяйки ги като слаба светлина или искра, а напротив - те са реални същества, които имат своята личност и определен образ. Можем да си съставим приблизителна представа за това чрез следното обяснение. Човекът притежава:

• душа или дух, т.е, разумно начало, в което се намира мисълта, волята и нравственото чувство;
• тяло или веществена обвивка, тежка и груба, с помощта на която духът влиза в отношения с външния свят;
• перисприт, флуидна, ефирна, лека обвивка, която служи за свързващо звено и посредник между духа и тялото.

Когато външната обвивка остарява и не може повече да действа, тя се разпада и духът я сваля, както плодът се освобождава от обвивката, дървото - от кората, с една дума, както свалят стара дреха, негодна за употреба; това се нарича „смърт". И така, смъртта е унищожаване на грубата обвивка на духа; само тялото умира, духът - никога. По време на земния живот духът е притиснат от връзките със свързаното с него вещество, което често прави способностите му недействителни. Смъртта на тялото го освобождава от тези връзки, той се освобождава и получава своята свобода, като пеперудата, която излиза от пашкула. Но той напуска само вещественото тяло и запазва перисприта, представляващ за него вид ефирно тяло, въздушно, безтегловно за нас, имащо форма на човешко н по всичко изглежда, първообразно тяло. В нормално състояние периспритьт е невидим, но духът може да го подложи на своеобразни промени, които го правят временно достъпен за зрението и дори осезаем, както това се случва със сгъстената пара; по такъв начин духовете могат понякога да ни се показват при появата си. Чрез перисприта духът въздейства върху бездушното вещество и предизвиква различни явления, като шум, движение, писане и т.н.
Чукането и движението служат на духовете като средство за доказване на тяхното присъствие и за обръщане на внимание по същия начин, както някой чука на вратата, за да ви уведоми, че идва при вас. Някои духове не се задоволяват с умерено чукане, а вдигат шум, като че ли се чупят съдове, отключват се или се заключват врати или се събарят мебели. Посредством условни удари и движения те могат да изразяват своите мисли, но писането им изглежда най-добро, най-бързо и най-удобно средство: затова те го предпочитат. По същата причина, по която могат да накарат някого да пише думи, те могат и да движат ръката, която да рисува, да пише музикални ноти, да свири на инструмент; накратко казано, като нямат собствено тяло, те използуват тялото на медиума, за да се покажат на хората по чувствен начин. Духовете могат да се явяват и по много други начини. Медиумите имат способността да ги чуват и по този начин могат да разговарят с тях; други ги виждат - това са виждащите медиуми. Духовете, явяващи се на зрението, се представят изобщо в образ, подобен на този, който са имали по време на живота си, но замъглен; понякога този образ има външен вид на живо същество, така че често са ги вземали за живи и са могли да говорят с тях и да им стискат ръцете, без да подозират, че пред себе си са виждали духове, и са ги познавали само по внезапното изчезване.
Способността духовете да се виждат въобще и постоянно е много рядка способност, но отделни явления се случват доста често, особено по време на смъртта. Освободеният дух, изглежда, като че ли бърза да види своите приятели и роднини, да ги уведоми, че е напуснал земята и да им каже, че е жив. 

В колко измерения живеем

Измеренията са проявление на идеята за организация на енергиите, за божествен порядък.
Третото Измерение е важно като процес по осъзнаване на явленията, защото всичко тук е забавено. Това е необходимо, за да разберем влиянието на мисловните ни процеси върху реалността, собствените си творчески възможности. Тук възприемаме цялото Творение като забавено представлене, бавно и в подробности. Затова съществува и измерението на линейното време и на пространството. Те ни осигуряват рамки, за които можем да се хванем и определена "сигурност" за природата и законите в нея, сигурност, която докато живеем несъзнателно се страхуваме да напуснем. Ние преживяваме в Третото Измерение причината и следствието в състояние на "отделеност" от Източника. Може би това е най-трудното ниво за добиване на опит и само най-смелите от нас се осмеляват да пристъпят тук и да го опознаят.
В Четвъртото Измерение започва да се организира всичко в Поток. Загубват се качествата на Време и Пространство, всичко тече едно в друго, отделя се и отново се връща в цялото. Това означава, че това, което преживяваме в един земен живот в третото измерение, в Четвъртото го възприемаме за един единствен момент. И обратното, продължителността от един земен ден тук може да се възприеме като една цяла вечност. Мислите и чувствата трябва да са съзнателни, защото тук те се проявяват незабавно. Следствието следва Причината веднага.
Петото Измерение служи за организация и структуриране, за внасяне на ред в цялото. След като сме се научили в четвъртото измерение да се изразяваме ясно и конкретно (кристализация на мисли и емоции, изясняване на намерението), да решаваме съзнателно какво искаме да създадем, Петото Измерение ни е нужно, за да структурираме всичко в единна схема и да впишем творението си в Цялото. В Петото Измерение съществото започва да разбира по-ясно творението. Научава се да предвижда и предугажда последствията и резултатите от действията си. Например когато концепцията за Земята е била създадена, е било определено, че съществата ще запазват всичките си емоции и мисловни модели и ще ги пренасят в нова инкарнация, където да могат да разберат последствията от тях и евентуално да ги трансформират. Но не е било предвидено, че ние ще се прилепим до такава степен към нашите емоционални и ментални модели, че да не можем да ги оставим.
В Шестото Измерение Духът се изразява посредством различни идеални форми и архетипи. Идеалният модел (божествен план за развитие) съдържа в себе си различни подходи и концепции за Проявлението. Това измерение на физическото съществуване може да се използва като ключ за разбиране на Проявлението в Деветото Измерение. Много възнесени и духовни Учители се намират в това измерение или пренасят своята основна енергия там, за да ни подкрепят. Без тази подкрепа експериментът Земя отдавна би отишъл към своя край. Шестото Измерение е паралелните реалности, различни гледни точки към едно и също явление, различни пътища за развитие и разгръщане на една идея.
Седмото Измерение е център на божествената интелигентност и йерархия. Това е измерението на Архангелите и от тук те прилагат божествената воля. Всеки от Архангелите е поле от съзнание с точно определени задачи и възможности и всеки един от тях е подържаща сила, баланс във вселената. Архангелите са божествената воля, те са енергиините центрове на Създателя, неговите чакри ако желаете. Те осигуряват фона, на който нашето съзнание преживява цялата си опитност във физическата вселена. Седмото Измерение е непрекъснат извор на енергия и съзнание, които обливат всяко същество във вселената и му осигуряват нужните ресурси.
Осмото Измерение съдържа целия Потенциал. То обединява всички концепции, които Източникът иска да развие и да разбере. Това ниво може да се разгледа и като фабриката за светлина в Творението. Пълният спектър от Светлина съдържа всички Потенции на Творението. В Осмото Измерение всеки от Потенциалите се изучава, как може да се използва и свърже с останалите, така че да се подпомогне Източника във всяка от желаните за разбиране посоки.
Девето Измерение позволява на Източника да обхване цялото Творение като един единствен миг, да обхване целия Космически Ден в неговата пълнота. Това е нивото на Съ-Създателите (от които до сега има съвсем малко). Това би могло да бъде и нашето нормално ниво на съществуване, ако интегрираме напълно себе си и се свържем с всичките си аспекти и осъществим напълно своята Дхарма.

Тайните на Микеланджело

На 17 годишна възраст художникът започва да прави дисекции на трупове от църквно гробище. Между 1508 и 1512 година рисува тавана на Сикстинската капела в Рим. Сега, 500 години по-късно са открити скритите анатомични илюстрации на Сикстинската капела, умело скрити от очите на папа Юлий II и безбройните религиозни поклонници, историци и любители на изкуството от векове.
Великият художник Микеланджело е изучавал анатомия. Той е унищожил почти всички свои бележки и рисунки, които биха разкрили връзката между науката и неговите картини. Двама американски експерти по невроанатомия (Иън Сук и Рафел Тамарго) обаче са успели да открият любопитни илюстрации в една от най-известните му творби - Сикстинската капела. Фреската е разполжена от изток на запад, като се започне от входа на параклиса и се завърши над олтара. Последният панел изобразява Бог, отделяне на светлината от тъмнината. Това е мястото, където изследователите съобщават, че Микеланджело „скрил“ ствола на мозъка, очите и зрителния нерв на човека във вътрешността на фигурата на Бог, непосредствено над олтара.
Специалистите от университета "Джонс Хопкинс" твърдят, че на последния западен панел от тавана, където е изобразено как Господ разделя с ръце тъмнината от светлината, е предаден точно човешкият гръбначен стълб и мозъчен ствол. Има анатомически несъответствия на гърлото и гърдите на фигурата на Господ, каквито няма по другите тела във фреската. Светлината върху нея пада пряко и специалистите са убедени, че всичко е направено от гениалния художник съвсем съзнателно. Когато странно изглеждащият врат бъде наложен върху снимка на човешки мозък, гледан отдолу, линиите съвпадат точно.
Има още нещо странно. Платът се простира до центъра на мантията на Бог по особен начин. На кръста мантията е по особен начин смачкана, сякаш разкриваща оптични нерви на две си очи. Гънка на тъканта, започваща от кръста, прилича много на човешки гръбначен стълб. Сук и Тамарго са убедени, че несъответсвията не са грешка, а по-скоро скрито послание. Що се отнася до образите на Микеланджело, има изобразени и други анатомични особености на други места по тавана, например бъбреците. Те са представлявали особен интерес за него, тъй като е известно, че художникът е страдал от камъни в бъбреците.
Не е тайна, че отношенията на Микеланджело с Католическата църква се обтягат. Художникът е бил един обикновен човек, който ненавиждал разкоша и корупцията на Църквата. По-късно той развива вяра в спиритизма, за което е бил осъден от папа Павел IV. Основният принцип на спиритизма е, че пътят към Бога може да се намери не само в рамките на църквата, но и чрез директна връзка с Бога. Папа Павел IV тълкува Страшния съд на Микеланджело, нарисувана на стена на Сикстинската капела като оклеветяваща, чрез внушаване, че Исус може да живее в нас, без да има нужда от църквата. Освен това друг известен факт е, че Микеланджело не е погребан на основание на Ватикана, а в гроб във Флоренция. Дали това е случайно?
В статия в сп. "Неврохирургия" двамата експерти пишат, че Микеланджело е включил детайлите като тайно послание в картината. Те не правят предположения за неговото значение. Възможни са няколко интерпретации. Едната е за сблъсъка между науката и религията. Друго обяснение е, че картината разкрива повече само за тези, които я гледат дълго и внимателно. Така експерти по анатомия виждат в нея човешки органи.
Двамата американски учени обаче не са първите, които виждат необичайни форми в известната фреска. През 1990 г. лекарят Франк Мешбъргър доказа, че централният панел на "Сътворението на Адам" е идеална анатомическа илюстрация на напречен разрез на човешкия мозък.
Дали това е светотатство или отдаване на почит?

Днес се вижда името на любимия

Днес е Видовден. Защо този празник се празнува – има много версии. Според една от тях денят е посветен на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Въртоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Каквото и да си направил, ще дойде Видовден!"
Според други поверия, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари — Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.
Видовден е свързан и с култа към слънцето.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави. На този ден слънцето се обръща към зимата. Затова се става много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да се види как се завръща назад, към зимата.
Най-често обаче срещаме сведения, според които Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи. Във връзка с "виждането" има някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от млади жени. Момите се мият с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да се "видят" хубави на момците през този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.
Според още една версия - празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани Саси) донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
В Сърбия се смята, че на този ден са се случили и ще се случват едни от най-значимите за историята на страната събития. 

Истинските пророчества

От далечни времена Небето изпраща на хората пророчества: внушения към определени лица, масови усещания, надписи. Добри знаци, пророчествата известяват човечеството за предстоящи събития. Символите често са завоалирани, но вътрешният смисъл създава необходимата вибрация. Сбъдването на пророчествата изисква напрегнато внимание и устрем.
Пророчествата биват срочни и безсрочни. Осмисляйте всички междусрочни условия, характерни за срочните пророчества. Големият срок се състои от малки срокове, които трябва да бъдат спазени.
Темата за сбъдването на пророчествата обединява сътрудничеството и висшето духовно знание. Повърхностният ще каже: "Каква кухня!" Но кухнята лесно се превръща в лаборатория.
Светлинните явления - изключително красиви поради благородството на светлинната енергия, не са случайност. Някои очи улавят мрежата на светлината. Светлинните възли хармонизират ритъма на вълните и на планетната кора. Важни са не толкова образите, фиксирани върху платното, а светлинните вибрации. Погледът е като лъча за фотографската лента. С духовния си поглед определяме Облика на стихийните духове. Физическият поглед задържа в пространството светлинната мрежа. Стихиите се оглеждат във всяко човешко движение.
Припомнете си свиренето на питагорейците при изгрев слънце. Светлината е най-добрият пречистващ филтър за звука. Звукът, заключен в прашна тъмнина, говори за подивяване.
Числата - скрита мисъл сочи пътя към Истината.
Историята недвусмислено доказва, че космичното съзнание се е пробуждало не във време на научен разцвет, а в дните на религиозен подем. Не хипотезите, а знанието на духа сочи звездните пътища. Както мравката не ще гръмне с гигантско оръдие, така и сложните изчисления на астрономите не ще приближат момента на контакта. Ценността на този подвиг е, че средствата на духа са негово задължително условие. Без духа тази енергия не може да бъде приложена. Именно духът дарява материята с определено качество!

Помисли си нещо, за да ти се случи!

Могат ли мислите и думите да променят Съдбата?

Един от най-големите ни навици е да мечтаем. В този момент ние отваряме врата на разума си към цял свят от ментални вибрации. Всъщност ние сякаш влизаме в друг бъдещ свят. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън. Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум - с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.

Представете си, че ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта - по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. Например, много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и така могат да отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Мисълта „защитник” ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто. По същия начин оживената от зла помисъл идея ще кръжи над жертвата си и ще търси начин да я нарани.

Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако човекът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия  върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба защото всички мисли се материализират.

Жезъла на Хермес

Алхимиците считали етера за квинтесенция или за пето ниво на вибрация. В по-нови времена Айнщайн и други прочути учени физици са отбелязали факта, че материята е мисъл, която трепти с ниска честота. В по-стари времена алхимиците осъществявали превръщането на един метал в друг, като използвали същите принципи. Всяко проявление впрочем е жизнена енергия, действаща на различни нива с различни степени на вибрация, като разликата между един и друг елемент се състои само в честотата на трептене.
Човешкото тяло е наистина третата или обективната страна на триединството - именно етерът. Неговите четири модификации включват въздух, огън, вода и земя.
Човекът в действителност представлява четириполюсен магнит и всички закони на електричеството и магнетизма, известни на модерната физика, се отнасят до неговата жизнена система.
Там, където протича ток, винаги има магнитно поле - около него и под прав ъгъл към него. Този закон се отнася и за системата на Човека: у него неизменно съществува напрежение и между основните му полюси, темето и опашката, протича ток. Така възниква магнитно поле, което го обгражда. Именно него наричат твърде често аура, видима за онези, които притежават особено чувствително и остро зрение.
В окултната анатомия на човека са налице два потока на енергия, които текат от дясната и лявата страна и са съответно положителен и отрицателен. Тези два потока като че се пресичат във възли или точки между чакрите, образувайки по този начин специфична фигура: Кадуцея или Жезъла на Хермес. В индуизма това се нарича Меру Данда.

КАДУЦЕЯТ

Има няколко интересни момента, свързани с това подреждане на силите. Всяка чакра представлява вихрушка от енергия, задвижена под влиянието на положителен и отрицателен поток, който й въздейства също както електричеството с положителен и отрицателен заряд, привеждащо в действие електромотор, чийто ротор се завърта.
Когато полярността на тока се обърне така, че положителният и отрицателният полюс се разменят, електромоторът, разбира се, ще смени посоката си на въртене. Идентичен процес има във всяка чакра. Потокът, протичащ от едната страна на тялото, е положителен, а от другата - отрицателен. Когато те се пресичат във възлите или точките, посочени по-горе, положителният, който е доминиращ, предизвиква въртене на чакрата в своята посока. В резултат всяка чакра видимо се върти по посока, обратна на тази на чакрите над и под нея.
Това води до допълнителен ефект, основан на законите на електричеството, известни на модерната наука. Проводник, поставен в електрическа намотка, през която протича ток, го пропуска по дължината си в една посока. Когато токът в намотката обърне посоката си, обръща се и токът в проводника. По същия начин енергията в центъра на чакрата ще струи навън или навътре в зависимост от посоката, в която тя се върти. Самата посока на въртене се определя от влиянието на двата потока, положителен и отрицателен, преминаващи през дясната и лявата страна на тялото.

Защо сключваме брак, кръщаваме и се причастяваме

Раннохристиянската църква определила седем тайнства, или официално признати ритуали, които трябвало да бъдат изпълнявани от ръкоположени църковни наставници. Тези седем тайнства били, и все още са, религиозни церемонии, които отпечатват върху човека отличителния белег на „благодатта или Божествената енергия". Всяко тайнство въздава по неповторим начин благодатта. Въпреки че седемте християнски тайнства са били постановени първо в Римокатолическата църква, много от тях като Кръщение, Брак и Свещенство са приети и в другите християнски традиции. Всяко тайнство по своята същност представлява обряд, чрез който Божественото се приканва да се всели непосредствено в духа на индивида. Терминът тайнство означава ритуално призоваване на свещената сила в душата на човека.
Тайнствата внушават със символи изискването за духовна зрялост и за изцеление. Но те изразяват съвсем точно и това, на което трябва да се посветим през основните етапи на своя живот, за да поемем личната отговорност, която идва с духовната зрялост. Тайнствата са не само ритуали, които ни облагодетелстват, те са и изисквания, които сме длъжни да. изпълним; те са не само енергия, която получаваме, но и сили, които трябва да отдадем за другите. Да вземем например тайнството кръщение, при което членовете на семейството поемат физическа и духовна отговорност за детето, което са дали на света. Промяната, която предизвиква у нас този ритуал като духовно зрели индивиди е да приемем символно, изцяло и с благодарност семейството, в което сме родени. Символично, кръщение също означава да почитаме себе си и своето семейство, като прощаваме на неговите членове всяка болка, която са ни причинили в детството. Силата, която се съдържа в такава прошка, е точно онази сила, която лекува тялото.

Седемте тайнства и техният символен смисъл са следните:

Кръщение: да получаваш и да даряваш благодат олицетворяваща благодарността за твоя живот във физическия свят.
Причастие: да получаваш и да даряваш благодат - под формата на „нафора” - олицетворяваща свещения съюз с Бога и с хората в твоя живот.
Конфирмация: да получаваш и да даряваш благодат, която допринася за твоята индивидуалност и самооценка.
Брак: да получаваш и даряваш благословията, която осветява съюза със себе си, символизиращ признаването и почитането на насъщната потребност да обичаш и да се грижиш за себе си, за да можеш да обичаш изцяло друг човек.
Изповед: да получаваш и даряваш милостта на опрощението, която пречиства твоя дух от злото на желанията.
Свещенство: да получаваш и даряваш благодат, която осветява твоя път на служене.
Елеосвещение: (последно миропомазване) да получаваш и даваш благодатта да се завършва всяко дело не само преди смъртта, но и всеки ден, и която ти дава възможността да обичаш днес.
Седемте степени на личното посвещение са израз на сили, които имаме и които трябва да осъществим, сили които трябва съзнателно да използваме и прилагаме като се променяме, според изискванията на живота.

Осъзнат и неосъзнат вампиризъм

Има няколко разновидности на енергиен вампиризъм, като най- разпространената е несъзнателната форма. Той може да има израз както на сексуална основа, така и на емоционална.
Един енергиен вампир, обикновено е конфликтна личност, или е човек който обича да бъде съжаляван. И в двата случая той стимулира определени емоции у жертвата, като по този начин я кара спонтанно да освободи големи количества енергия, които той усвоява. Именно силната емоция сваля енергийните защити и това благоприятства процеса на освобождаване на енергия.
Често в действителността енергиен вампиризъм се наблюдава в семейства, където има възрастен или болнав човек, който съжителстват с малко дете. В случая детето става донор на жизнена енергия, но не може да се твърди, че то съзнателно е атакувано, а по скоро става въпрос за нещо подобно, на изравняване на ‘осмотичното’ налягане. В резултат на този процес, енергията която е в по- голямо количество при малкото дете, се усвоява от полето на възрастния и по този начин той става жизнен и енергичен, а детето обратно- може да придобие болнав вид. Този механизъм на енергообмен е бил познат още на древните гърци, които са го прилагали като лечебна терапия.
Другият, много рядко срещан вид енергиен вампиризъм, е осъзнатият. Той е присъщ за онези персонажи, на които им стига да задоволяват низките си страсти по този начин. Те съвсем целенасочено подбират ‘жертвите’ си с оглед на количеството енергия, което могат да усвоят от тях. При неосъзнатия вампиризъм, жертвата се чувства отпаднала, губи жизнеността си; по- редки са случаите когато пада кръвното налягане. При по- продължителен контакт човек се разболява, става апатичен, нерядко се стига до сериозни анемични състояния и др. Обекта на съзнателно вмешателство чувства неразположение в областта на стомаха и слънчевия сплит, главоболие, рязко спадане на жизнеността.
В режим ясновидство енергийния вампиризъм се вижда, като ясно изразена патологична връзка на ниво трета чакра. В самата чакра, могат да присъстват тъмнооцветени, мътни вихри. При проверка със свещ винаги се открива аномалия (пращене, неспокойно горене и издължаване на пламъка) на ниво 3та чакра (областта слънчев сплит- пъп). 

Мистическите съвършенства - сидхи

Съществуват основни мистически съвършенства: на санскрит тези съвършенства се наричатн сидхи. В келтския фолклор има много живи същества, които притежават някакви съвършенства – те също се наричат при тах сидхя – тоест живи същества, които притежават необикновени сенсорни способности.
Анима сидха – анима означава да станеш по-малък от най-малкия – възможност да станеш малък. Това качество се нарича мащабиране, тоест човекът може да изменя своите мащаби при определен процес. Човек може да се смали до размера на атома. Всеки някога е владеел тази способност. Оттам имаме това чувство – помните като малки как казвахме : „да можех да стана такъв мъничък и да премина там”. Ако човек не е имал тези способности в миналото, ако те не са заложени в него, той не може даже да си помисли така. Тоест даже импулсът, който ни позволява да мислим за това, че можем да станем малки, това е подсъзнателен опит. Душата винаги има памет. И като подсъзнание тази памет се изтръгва оттам, но тялото вече не е същото – то вече е лишено от тези способности, затова само в паметта остава желанието. Желанието да действаме така, но ние не можем да действаме така. По същия начин човекът без крака казва „да можех сега да потичам” – той е на инвалидна количка и това остава просто негово желание, но някога той е тичал – не се е родил веднага без крака. Способността е загубена, но желанието да дайства така остава. Затова относно всички тези желания, особено нашите детски желания, се описват във ведическата литература и се казва, че човек до 5 години напълно помни всички свои минали сидхи. Всъщност ведическата литература описва, че детето до 5 години помни трите си последни живота – кой е бил, понякога назовава имена, и т.н. и действа все още в миналото. След 5 години махавикая карма влиза в много грубо състояние и детето става нов човек.
Лакхима сидха – означава д астанеш по-лек, по-лек от въздуха – възможност за левитация, антигравитация, тоест, вдигат се, летят, ходят по водата и т.н. – Христос е ходел по водата – това са определени способности, които давмат възможност да измениш гравитационното поле на тялото.
Прапти сидха – това е да си доставиш каквото искаш от там, от където искаш. Сега хората не разбират какво е това материализация – хоп и в ръката на човека се появява каквото иска, но той се сдобива с този предмет посредством тези прапти сидки посредством определени етерни канали на друго място, тоест предметът изчезва от едно място и се появява в ръката му, но ако не знаете за какво става дума ще си мислите, че той е създал този предмет. Не го създава – това е прапси сидхи.
Шитава сидхи – да създадеш нещо или да унищожиш нещо по свое желание. Когато можете да създавате и разрушавате предмети без да ги докосвате – достатъчно е само да мислите за това с помощта на определени вътрешни вибрации – наричат се биджи, тоест вие повтаряте определени мантри, привеждате тялото си в определено вибрационно поле и въздействате. Определените вибрации са свързани със звука – фини звуци и груби звуци. Може би знаете – чукаш по клинена чаша, намираш нотата, след това като кажеш „а-а” – и чашата се разбива на мънички парченца. Всеки предмет може да бъде разрушен посредством звукови вибрации.
Вашитва сидхи – да управляваш всички материални елементи и да подчиняваш своята воля на другите хора. Сега такива екстрасенсорни способности имат екстрасенсите и хипнотизаторите, но тези способности са свързани с кармата на живото същество – затова виждаме как някой излита на половин метър или в най-добрия случай бяга по водата.
Вашитва сидхи – да управляваш всички материални елементи и да подчиняваш на своята воля другите. Възможност да изпълниш всяко свое материално желание или магия – има черна и бяла магия – това е вашитва сидхи.
Камавасията сидхи – тоест по своя воля да възприемаш всякаква форма, тоест превръщане. човек може да се превръща не само в живи същества. Той може да се превръща даже в материални предмети. И всички останки от тези способности са неуправляеми. И те сега получават само страдания то тях – много лекари имат такива описания – това е научно доказано. Причината за това е, че някога такива хора са притежавали тези способности, но са ги използвали неправилно – това е пряко свързано със закона за кармата.  

Той ме дразни!

Пишете с кръв и ще разберете, че кръвта също е душа”. (Фридрих Ницше)
Отъждествяването на кръвта с душата е присъщо на много магически традиции сред древните народи. Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отрзява върху физическото и психическото здраве на човека.
“Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат.

Шефът, колегата, познатият... - защо той толкова ме дразни?!

Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение. След всяка среща с енепгиен вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с него, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.
Печалните последици от донорско-вампирските отношения са свързани и с това, че в съдбата на донора все по-често се появяват програмите на черната карма, което го отдалечава от самосъзнанието и самореализацията. И още нещо, което непременно трябва да кажем. Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!

Вълшебната сила на намерението

Всички ние така или иначе сме във властта на обстоятелствата. Желанията ни не се изпълняват, мечтите ни не се сбъдват, затова пък най-лошите ни очаквания като напук се оправдават. Нима не би могло да бъде наопаки? И наистина, твърде сложно е да подчиниш реалността на волята си. Съкровените желания и смелите мечти действително са трудно постижими, ако човек се придържа към общоприетите норми и правила. Добре известно е колко слабо ефективни и понякога напразни са опитите да промениш себе си или околния свят.
Сега си представете, че съществува пространство на варианти, където се съхраняват сценариите на всички възможни събития. Броят на вариантите е безкраен, както е безкрайно множеството възможни положения на една точка върху координатната мрежа. Там е записано всичко, което е било, е и ще бъде. Човешката енергия при определени условия е способна да материализира един или друг сектор от пространството на варианти. Потенциалната възможност се въплъщава в действителност, подобно на отражение в огледалото на вариантите.
Човек е способен да формира своята реалност. Но за тази цел е необходимо да се спазват определени правила. Човешкият разум неуспешно се опитва да въздейства върху отражението, а е необходимо да промени самия образ. Нашите мисли и желания насочват движението ни в пространството на варианти. И най-малкият полъх на мислите мигновено пренася мислещия в съответния сектор на пространството. Мислите ни оказват непосредствено влияние върху събитията в нашия живот.
Хората са свикнали преди всичко да обръщат внимание на последиците от постъпките си, защото те са на повърхността. Последиците от мислите често не са толкова очевидни. Това явление е свързано с действието на равновесните сили. Човек се стреми да получи едно, а става обратното. Колкото по-силен е излишният потенциал, толкова по-далеч е действителното от желаното. Като не намира разумно обяснение за това странно поведение на света, човек все пак се опитва да се убеди, че или е действал неправилно, или светът е устроен точно така и желаното се получава много трудно.
Мислите ни преместват в сектори на пространството със съответните сценарии и декори. Ако обаче са поставени много цели, които изобщо не са свързани една с друга, тогава цялата мисловна енергия се разпръсква безполезно в пустотата. Течението на вариантите няма да ви позволи да плувате едновременно в различни посоки. Настройването на целевия сектор работи най-ефективно, когато всички стремежи са насочени към една конкретна цел.  

Как починалите се появяват в огледалата?

Съществува един обичай - веднага след смъртта на човек да се покриват всички огледала в дома, а в стаята, където лежи покойникът, да се обръщат наобратно към стената или се изнасят от помещението. Славянските традиции, например, предписвали на жените да не гледат в огледало по време на менструация, бременност и след раждане. Смятало се, че през това време "пред нея е отворен гроб". Опасността не се състои само от съприкосновението със смъртта чрез огледалото, но и заради удвояването на човека, възникващо благодарение на отражението. То заплашва с раздвоението между света на живите и света на нечистите – превръщане в черен магьосник, вещица, вампир.
С окултните свойства на огледалото учените се заели още в края на XIX век. Немското общество за психични изследвания е събрало цяла колекция от необичайни явления, свързани с огледалата.Повече от десет години посветил на изучаването на огледалото психиатъра Раймонд Моуди, прославил се благодарение на своята книга "Живот след смъртта". Той създал специална камера за поглеждане в другия свят, откриващ се зад огледалата. Тя представлявала малка стая с плътни прозорци, обвити с черна бархетна тъкан. На една от стените на височина метър от пода висяло огледало. Пред него имало меко удобно кресло. Ъгълът на огледалото бил регулиран така, че човек не виждал собственото си отражение. Единственият източник на светлина в тази "черна" стая бил малък светилник. Според мнението на Моуди, именно такова устройство на стаята обезпечавало идеални условия за "поглед в другия свят". Моуди избрал за първите си опити зрели хора, непревзети, но интересуващи се от особеностите на човешкото съзнание. Задължително условие било отсъствието на умствени или емоционални разстройства, умението ясно да изразяват усещанията си и главното, отсъствието на склонност към окултна идеология. Започнал опитите, Моуди мислел, че само един от десет участници ще види представители от другия свят. Но ученият сбъркал в прогнозите: не един от десет, а пет участника видели в огледалото своите починали роднини! Разказите на участниците някъде си приличали, но някъде се различавали. Едни общували с починалите си роднини мислено, без думи. Други ясно чували обърнатият към тях глас. На някои им се струвало, че наблюдават починалите зад огледалото. Други, че те излизали оттам и след това се връщали обратно. Примерно всеки десети казвал, че призраците на починалите сами излизали от огледалото. Въпреки, че участниците в опитите специално се подготвяли за провеждането им и задължително дълго се вглеждали във фотографиите на онези покойници, които искали да видят, те далече не винаги се появявали в огледалото. Моуди решил да направи опит с камера. Той повече от час седял пред огледалото с надеждата да види любимата си баба по майчина линия, но в крайна сметка се срещнал със злата и ексцентрична баба по бащина линия. При това Моуди бил поразен, как се е променила тя: "Усетих излизащите от нея топлина и любов, покой и радост".
Често образите на починалите се появяват в огледалата без всякаква помощ. Именно тогава срещите с другия свят са много плашещи.
Петербургският психотерапевт Виктор Веткин решил да приложи опита на Моуди за лечебни цели. Оборудвал в дома си същата камера за "поглед" зад огледалото и проверил действието и върху себе си. В огледалото лекарят видял дядо си, починал преди 20 години. Преди смъртта си той бил тежко болен. Веткин запомнил измъченото му, землисто лице. Но от огледалото го гледал младолик старец – бодър и здрав. За какво си разговаряли, лекарят впоследствие не могъл да разкаже. Останало му само усещане за топлина и доброта, изхождащи от дядо му.
Именно това усещане от срещата с другия свят доктора се постарал да използва за облекчаване страданията на живите. Почти всички, които са били пред огледалата разказвали, че след свиждането с починалите роднини в тях се заглаждала болката от загубата, в душата им настъпвал мир и те по нов начин възприемали съдбата си. Ето още един пример. В стаята с огледалото влезнала млада жена. Тя се намирала в състояние на дълбока депресия. Загинал петгодишният и син и майката виняла за смъртта му себе си. След десет минутно пребиваване пред огледалото от стаята излязъл съвсем друг човек. "Видях го, общувах с него съвсем реално" разказала усмихнатата жена. "Там му е добре".
Как се появяват в огледалата образите на починалите? Може да се предложат две хипотези. Първата признава независимото съществуване на призраците, появяващи се в огледалото. Според мнението на известните изследователи на паранормалното Юрий Фомин, Игор Винокуров, Алексей Прийм, със смъртта на физическото тяло човек не изчезва напълно. Остава структура, която представлява особено енергетично поле. Тя съхранява част от нашето съзнание и след смъртта може още известно време да съществува независимо от физическото тяло. Огледалата, особено старинните, повърхността на които се правели от живак – магически метал, обладават при определени условия способност да отражават тези енергетични фантоми. Втората хипотеза предполага, че призраците идват от нашето подсъзнание. Пермският учен Г.Крохалев успял да фотографира възникващите в зениците на хората ясни изображения на обекти, които очите в същия момент не виждат. Оттам и една стъпка до обяснението на ефекта на огледалото – образите на починали хора при определени условия проектира самия човек. Що се касае до това, как покойните попадат в зениците, то много експерти признават съществуването на Всемирен разум, обединяващ съзнанието на всички хора – както живите, така и живелите преди това на нашата планета. Човек, изпаднал около огледалото в транс, е способен да се приобщи към Всемирния разум и да възприема информацията за починали хора. Може да се даде и друго обяснение на ефекта, възникващ пред огледалото: с негова помощ човек може да "погледне" вътре в себе си. В дълбочината на подсъзнанието му се съхраняват образите на предците му и случайни хора, срещнати на жизнения път. И се получава, че той води разговор не с душите на умрелите, а със своето подсъзнание.

Ние живеем в една прожекция?

Приключенията на Люк Скайуокър във филма „Междузвездни войни" започват от момента, в който роботът Арту Дету излъчва сноп светлина и прожектира миниатюрен триизмерен образ на принцеса Лея. Люк наблюдава изумен как призрачната скулптура от светлина започва да моли някого на име Оби-Уан Кеноби да й се притече на помощ. Образът на принцесата е холограма - триизмерно изображение, сътворено с помощта на лазер, а технологичната магия, потребна за създаването на такива образи, е удивителна. Още по-поразителното е, че някои учени започват да смятат самата вселена за гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия - ни повече, ни по-малко реална от образа на принцеса Лея, с който започват приключенията на Люк.
Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него - от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони - са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.
Холографският модел обяснява и редица други мистерии, включително очевидната неспособност на всяка теория, без значение колко обхватна е тя, да даде обяснение на всички природни явления; способността на хора, които чуват само с едното си ухо, да определят посоката, от която идва звук; както и нашата способност да разпознаваме лицето на човек, когото не сме виждали много години, дори ако междувременно той се е променил значително.
Но най-потресаващото в холографския модел е, че той неочаквано придава смисъл на широк кръг явления, които до такава степен се изплъзват от всякакви възможни модели за обяснението им, че биват категоризирани като излизащи извън сферата на научното разбиране. Сред тях са телепатията, прекогницията (предсказване на бъдещо събитие, което не може да бъде осъществено на базата на настоящи познания или да бъде изведено с помощта на логиката), мистичното чувство за единство с вселената и дори психокинезата, или способността на ума да движи физически обекти, без те да бъдат докосвани.
За все по-увеличаващия се брой учени, които възприемат и започват да използват холографския модел бързо става ясно, че той действително помага да се обяснят всички паранормални и мистични преживявания, а през последните години продължава да подтиква изследователите и да хвърля светлина върху все повече необясними преди явления.  

Страхът е спирачка

Тези, които вярват, могат да напуснат тялото си когато поискат, да пътуват бързо и далеч и да се върнат в тялото си, спомняйки си прекрасно какво са направили или видели.
Почти всеки може да напусне тялото си за едно астрално пътуване, но вярата е много необходима. В действителност е лесно да се направи едно астрално пътуване, след като сте се освободили от първата пречка, страха.

Повечето хора мислят, че като напуснат тялото си, настъпва смъртта. Други пък смятат, че веднъж излезли от тялото, няма да могат да се върнат и че по време на тяхното пътуване една друга същност ще обсеби плътската им опаковка. Това не е възможно, освен ако страхът не "отвори решетките". Човекът, който не се страхува, е защитен от каквато и да е злина. Сребърната връв не може да се прекъсне по време на астралното пътуване, никой не може да завладее тялото ви, освен ако със страха си сам не предизвикате нашествието. Вие винаги, винаги можете да се върнете в тялото си, точно както се събуждате, след като сте се наспали.

Мисълта и разумът могат да попречат на човека да изкачи високи планини, защото разумът му казва, че само една грешна стъпка - и може да се намери на дъното на дълбока пропаст. Това означава, че е необходимо да се отстранят, да се победят разсъдъкът и мисълта. Вие можете да ръководите мисълта си и да я отпратите където искате. В разгара на една тежка битка тежко ранените войници нищо не усещат. През първите няколко секунди дори не си дават сметка, че са ранени, и едва когато започнат да мислят, изпитват болка и може би умират от страх!
Мисълта, разумът и страхът спират духовното развитие и като повреден инструмент деформират заповедите на Аза.
Човек научава и знае, че мисълта, разумът "отличават човека от животното". Но неконтролираната мисъл държи човека на много по-ниско ниво от това на някои животни, способни на астрални пътешествия! Кучето "усеща" светкавицата и тича да се скрие преди гръмотевицата. Животните имат различна система на "мисъл" или на "разум". Ние също можем да правим като тях. Преди всичко трябва да можем да контролираме мисълта си, да прогонваме натрапчивите.

Упражнение за гонене на лоши мисли

Седнете удобно някъде, където можете напълно да си починете и никой не може да ви смути. Ако искате, загасете светлината, дръпнете пердетата, защото в подобен случай светлината може да пречи. Няколко минути не мислете за нищо. Мислете за мислите си, огледайте ги как изискват в съзнанието ви всяка на свой ред внимание, спомняйки си за някои спречкване с колегите. Квитанциите за плащане, скъпотията, международното положение, това, което искате да кажете на шефа... изметете ги всички до една! Представете си, че се намирате в съвсем тъмна стая, пред вас има голям прозорец, покрит с черна завеса без фигури, без нещо, което може да отнеме вниманието ви. Най-после се уверете, че нито една мисъл не се стреми да обсеби съзнанието ви (черната завеса), а ако все пак някоя изскочи, хвърлете я, отстранете я. Можете да го направите и да успеете с повторение и упоритост. Няколко секунди мислите ще се опитват да надигнат глава над този черен екран. Стремете се да ги победите и съсредоточете отново духа си върху черната завеса и си заповядайте да се извисите по-високо, така че да видите какво има отвъд. Докато съзерцавате това въображаемо нищо, още веднъж ще констатирате, че всякакъв род мисли се опитват да се промъкнат и да се закачат на вниманието ви. Отблъснете ги, отблъснете ги със съзнателни усилия, не се оставяйте да ви обсебят тези мисли. Когато най-на-края успеете за секунда да запазите усещането за тотална празнота, ще усетите някакво скъсване и ще можете да видите, ще можете да се отдалечите от нашия банален свят, ще преминете в една вселена с друго измерение, където времето и пространството имат друг смисъл. Повтаряйки това упражнение, ще откриете бързо, че можете да контролирате мислите си, досущ като Учителите и Адептите.