Бог е и в крадеца

Светлината и мракът

Ние произлизаме от Божията Наслада. Когато сме влезли в творението, сме еволюирали през по-нисшите стадии на минералния, растителния и животинския свят. И макар сега вече да сме в човешка форма, все още сме наполовина животни. Има хора, които желаят да убиват и нараняват другите и проявяват множество животински и разрушителни качества. Но при този, който се стреми да води духовен живот, е различно. Той се опитва да се освободи от нисшата си природа и да осъзнае и заживее в своята божествена природа, която го изпълва с мир, радост и любов. В началото ние сме дошли от Насладата. Сега израстваме в Наслада. Накрая ние съзнателно ще се върнем в Насладата.
Всъщност когато сме влезли в света, ние не сме преминали от светлина към мрак. Въпросът е много сложен. Всяко едно раждане е част от еволюционния процес. Всеки човек има душа. Душата влиза в материята и от материята тя се стреми. Майката Земя има вътрешен подтик, стремеж да се слее с Най-висшето, космическия Аз, и някой ден всички хора на земята ще станат едно с върховния Дух. Този еволюционен процес води до пълно съвършенство. Някой ще каже, че Бог е навсякъде. Бог е вътре в нас, но по същия начин Той се намира и в крадеца. Когато не е в творението, а отвъд него, Той е самата Светлина и се наслаждава на Светлината на Отвъдното. Но когато влезе в проявлението, Той желае да се наслаждава на Себе си по милиони начини. Космическият Аз иска да изпълни космическата си Игра във всеки човек и всяко същество тук на земята. Затова има и еволюция.
Нашата душа е изтъкана от светлина. Но атмосферата на земята не е вдъхновяваща. Когато някой се роди, първото нещо, което вижда навсякъде около себе си, е невежество и илюзия. На най-висше ниво всички сме съвършени, но на материален план в момента ние участваме в играта на невежеството. По време на медитация повдигаме мъничко нивото на съзнанието си и се озоваваме на стотици мили над леглото от тръни. Но ако останем само там, където ни отнася медитацията - над тръните, а в същото време плачем за съвършенство, плачът ни ще бъде удовлетворен само частично. Няма да вкусим целия плод. Бог е във всичко. Затова Той трябва да бъде осъзнат и на материално ниво.
Според най-дълбоката философия това, което наричаме нощ, не е непрогледна тъмнина. В нея има и светлина. Естествено човек, който е постигнал реализация, има повече светлина от този, който не е, Светът ще заяви, че нереализираният човек е пълен с невежество, защото не е осъзнал Бог. Ние винаги сравняваме хората. Но истината е, че израстваме от по-малко светлина към все повече и изобилна светлина, всеки според собствените си разбирания и способности. Така наречената нощ също е светлина, но в безкрайно малко количество. Походът ни напред позволява да видим разликата между сияйната светлина и най-тъмната нощ. Но в най-строгия смисъл на думата във всичко има светлина. Човешкото разбиране ни кара да виждаме и светлина, и мрак. Но от най-висшата гледна точка трябва винаги да чувстваме, че вървим от светлина към все повече светлина, към изобилна светлина.