В момента на смъртта могат да се преживеят най-дълбоките и благотворни вътрешни състояния. Чрез непрекъснатото опознаване на процеса на смъртта в медитацията един опитен медитатор може да използва своята действителна смърт, за да постигне духовна реализация. Именно затова завършените медитатори се отдават на медитация, когато издъхват. За постижението им можем да съдим по това, че често телата им започват да се разлагат дълго след настъпването на клиничната смърт. (Согиал Ринпоче, "Tибетска книга за живота и смъртта")Не по-маловажно от подготовката за нашата собствена смърт е да помагаме на другите да умрат добре. Като новородени всички ние сме били безпомощни и без грижите и обичта, които сме получили тогава, просто не бихме оцелели. Тъй като умиращите също не са в състояние да си помогнат сами, трябва да ги освободим от тревогите и неприятните усещания, да им помогнем - доколкото можем - да умрат, без да губят самообладание.
Най-важното е да не правим нищо, което би могло още повече да смути ума на умиращия. Главната цел е да му помогнем да намери покой, а за това има много начини. Припомнянето на духовното начало може да окуражи и вдъхнови запознатия с него, но дори само внимателното окуражаване от наша страна би могло да породи нужното спокойствие в ума на умиращия. Смъртта и умирането са точката, в която се срещат тибетският будизъм и съвременната наука. Двете се допълват взаимно и че могат да допринесат много за разбирането на тези явления, а това би имало голяма практическа стойност. (Далай Лама)
Живеем в общество, в което за хората става все по-трудно и по-трудно да показват помежду си и най-елементарни чувства и в което всяко вътрешно измерение на живота почти винаги остава пренебрегнато. Никак не е чудно, че днес е налице толкова силна жажда за състраданието и мъдростта, които предлагат ученията. През последните години настъпиха множество промени в отношението ни към смъртта и грижите, които ние предлагаме на умиращите и скърбящите. Обществото е все по-чувствително към смъртта и множеството въпроси, свързани с умирането. Книги, интернет страници, конференции, филми и организации допринесоха много за по-голямата откритост в отношението ни към смъртта. Значително се разшириха работата в хосписите и палиативните грижи и през този период в някои страни цялата сфера на грижите за умиращите се отвори към външния свят. Междувременно все повече нараства броят на поканите за участие в различни проекти, отправяни към работещите според будистката традиция, все по-често се търси помощта им. Въпреки всичко обаче отрицанието на смъртта все още преобладава и още не сме напълно готови да предложим духовна помощ на умиращите и да отговорим на най-съкровените им нужди. А начинът, по който умираме, е от такова огромно значение! Смъртта е най-критичният момент в живота ни и човек трябва да може да умре в покой и удовлетворение, със съзнанието, че е обкръжен от духовна грижа.
Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар