Страхът е спирачка

Тези, които вярват, могат да напуснат тялото си когато поискат, да пътуват бързо и далеч и да се върнат в тялото си, спомняйки си прекрасно какво са направили или видели.
Почти всеки може да напусне тялото си за едно астрално пътуване, но вярата е много необходима. В действителност е лесно да се направи едно астрално пътуване, след като сте се освободили от първата пречка, страха.

Повечето хора мислят, че като напуснат тялото си, настъпва смъртта. Други пък смятат, че веднъж излезли от тялото, няма да могат да се върнат и че по време на тяхното пътуване една друга същност ще обсеби плътската им опаковка. Това не е възможно, освен ако страхът не "отвори решетките". Човекът, който не се страхува, е защитен от каквато и да е злина. Сребърната връв не може да се прекъсне по време на астралното пътуване, никой не може да завладее тялото ви, освен ако със страха си сам не предизвикате нашествието. Вие винаги, винаги можете да се върнете в тялото си, точно както се събуждате, след като сте се наспали.

Мисълта и разумът могат да попречат на човека да изкачи високи планини, защото разумът му казва, че само една грешна стъпка - и може да се намери на дъното на дълбока пропаст. Това означава, че е необходимо да се отстранят, да се победят разсъдъкът и мисълта. Вие можете да ръководите мисълта си и да я отпратите където искате. В разгара на една тежка битка тежко ранените войници нищо не усещат. През първите няколко секунди дори не си дават сметка, че са ранени, и едва когато започнат да мислят, изпитват болка и може би умират от страх!
Мисълта, разумът и страхът спират духовното развитие и като повреден инструмент деформират заповедите на Аза.
Човек научава и знае, че мисълта, разумът "отличават човека от животното". Но неконтролираната мисъл държи човека на много по-ниско ниво от това на някои животни, способни на астрални пътешествия! Кучето "усеща" светкавицата и тича да се скрие преди гръмотевицата. Животните имат различна система на "мисъл" или на "разум". Ние също можем да правим като тях. Преди всичко трябва да можем да контролираме мисълта си, да прогонваме натрапчивите.

Упражнение за гонене на лоши мисли

Седнете удобно някъде, където можете напълно да си починете и никой не може да ви смути. Ако искате, загасете светлината, дръпнете пердетата, защото в подобен случай светлината може да пречи. Няколко минути не мислете за нищо. Мислете за мислите си, огледайте ги как изискват в съзнанието ви всяка на свой ред внимание, спомняйки си за някои спречкване с колегите. Квитанциите за плащане, скъпотията, международното положение, това, което искате да кажете на шефа... изметете ги всички до една! Представете си, че се намирате в съвсем тъмна стая, пред вас има голям прозорец, покрит с черна завеса без фигури, без нещо, което може да отнеме вниманието ви. Най-после се уверете, че нито една мисъл не се стреми да обсеби съзнанието ви (черната завеса), а ако все пак някоя изскочи, хвърлете я, отстранете я. Можете да го направите и да успеете с повторение и упоритост. Няколко секунди мислите ще се опитват да надигнат глава над този черен екран. Стремете се да ги победите и съсредоточете отново духа си върху черната завеса и си заповядайте да се извисите по-високо, така че да видите какво има отвъд. Докато съзерцавате това въображаемо нищо, още веднъж ще констатирате, че всякакъв род мисли се опитват да се промъкнат и да се закачат на вниманието ви. Отблъснете ги, отблъснете ги със съзнателни усилия, не се оставяйте да ви обсебят тези мисли. Когато най-на-края успеете за секунда да запазите усещането за тотална празнота, ще усетите някакво скъсване и ще можете да видите, ще можете да се отдалечите от нашия банален свят, ще преминете в една вселена с друго измерение, където времето и пространството имат друг смисъл. Повтаряйки това упражнение, ще откриете бързо, че можете да контролирате мислите си, досущ като Учителите и Адептите.