Днес се вижда името на любимия

Днес е Видовден. Защо този празник се празнува – има много версии. Според една от тях денят е посветен на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Въртоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Каквото и да си направил, ще дойде Видовден!"
Според други поверия, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари — Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.
Видовден е свързан и с култа към слънцето.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави. На този ден слънцето се обръща към зимата. Затова се става много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да се види как се завръща назад, към зимата.
Най-често обаче срещаме сведения, според които Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи. Във връзка с "виждането" има някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от млади жени. Момите се мият с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да се "видят" хубави на момците през този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.
Според още една версия - празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани Саси) донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
В Сърбия се смята, че на този ден са се случили и ще се случват едни от най-значимите за историята на страната събития.