Защо идват духовете

Какво представляват полтъргайстите?  Каква роля играят те във Вселената? С каква цел общуват със смъртния?
По-рано са разглеждали подобни случаи като нещо свръхестествено и чудотворно и са ги приписвали на вълшебничеството и магьосничеството. Невярващите ги отнасят към въображението, но откакто спиритичната наука дава ключ за такива явления, стана известно по какъв начин стават и че са естествени явления.
Съществува напълно лъжлива представа за духовете. Те не са отвлечени, неопределени същества, както мнозина си въобразяват, представяйки ги като слаба светлина или искра, а напротив - те са реални същества, които имат своята личност и определен образ. Можем да си съставим приблизителна представа за това чрез следното обяснение. Човекът притежава:

• душа или дух, т.е, разумно начало, в което се намира мисълта, волята и нравственото чувство;
• тяло или веществена обвивка, тежка и груба, с помощта на която духът влиза в отношения с външния свят;
• перисприт, флуидна, ефирна, лека обвивка, която служи за свързващо звено и посредник между духа и тялото.

Когато външната обвивка остарява и не може повече да действа, тя се разпада и духът я сваля, както плодът се освобождава от обвивката, дървото - от кората, с една дума, както свалят стара дреха, негодна за употреба; това се нарича „смърт". И така, смъртта е унищожаване на грубата обвивка на духа; само тялото умира, духът - никога. По време на земния живот духът е притиснат от връзките със свързаното с него вещество, което често прави способностите му недействителни. Смъртта на тялото го освобождава от тези връзки, той се освобождава и получава своята свобода, като пеперудата, която излиза от пашкула. Но той напуска само вещественото тяло и запазва перисприта, представляващ за него вид ефирно тяло, въздушно, безтегловно за нас, имащо форма на човешко н по всичко изглежда, първообразно тяло. В нормално състояние периспритьт е невидим, но духът може да го подложи на своеобразни промени, които го правят временно достъпен за зрението и дори осезаем, както това се случва със сгъстената пара; по такъв начин духовете могат понякога да ни се показват при появата си. Чрез перисприта духът въздейства върху бездушното вещество и предизвиква различни явления, като шум, движение, писане и т.н.
Чукането и движението служат на духовете като средство за доказване на тяхното присъствие и за обръщане на внимание по същия начин, както някой чука на вратата, за да ви уведоми, че идва при вас. Някои духове не се задоволяват с умерено чукане, а вдигат шум, като че ли се чупят съдове, отключват се или се заключват врати или се събарят мебели. Посредством условни удари и движения те могат да изразяват своите мисли, но писането им изглежда най-добро, най-бързо и най-удобно средство: затова те го предпочитат. По същата причина, по която могат да накарат някого да пише думи, те могат и да движат ръката, която да рисува, да пише музикални ноти, да свири на инструмент; накратко казано, като нямат собствено тяло, те използуват тялото на медиума, за да се покажат на хората по чувствен начин. Духовете могат да се явяват и по много други начини. Медиумите имат способността да ги чуват и по този начин могат да разговарят с тях; други ги виждат - това са виждащите медиуми. Духовете, явяващи се на зрението, се представят изобщо в образ, подобен на този, който са имали по време на живота си, но замъглен; понякога този образ има външен вид на живо същество, така че често са ги вземали за живи и са могли да говорят с тях и да им стискат ръцете, без да подозират, че пред себе си са виждали духове, и са ги познавали само по внезапното изчезване.
Способността духовете да се виждат въобще и постоянно е много рядка способност, но отделни явления се случват доста често, особено по време на смъртта. Освободеният дух, изглежда, като че ли бърза да види своите приятели и роднини, да ги уведоми, че е напуснал земята и да им каже, че е жив.