Могат ли мислите и думите да променят Съдбата?
Един от най-големите ни навици е да мечтаем. В този момент ние отваряме врата на разума си към цял свят от ментални вибрации. Всъщност ние сякаш влизаме в друг бъдещ свят. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън. Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум - с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.
Представете си, че ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта - по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. Например, много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и така могат да отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Мисълта „защитник” ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто. По същия начин оживената от зла помисъл идея ще кръжи над жертвата си и ще търси начин да я нарани.
Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако човекът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба защото всички мисли се материализират.
Един от най-големите ни навици е да мечтаем. В този момент ние отваряме врата на разума си към цял свят от ментални вибрации. Всъщност ние сякаш влизаме в друг бъдещ свят. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън. Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум - с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.
Представете си, че ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта - по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. Например, много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и така могат да отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Мисълта „защитник” ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто. По същия начин оживената от зла помисъл идея ще кръжи над жертвата си и ще търси начин да я нарани.
Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако човекът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба защото всички мисли се материализират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар